ПЪТЯТ НА ХЮДАЙИ

Хазрети Азиз Махмуд Хюдайи (1541–1628), след смъртта на своя учител хазрети Юфтаде, по препоръка на Ходжа Саадеттин Ефенди, напуска Бурса и се установява в Истанбул. Започва да преподава фъкъх, хадис, тефсир и други науки в медресето Фатих. Закупува земя в Юскюдар и основава дергях (текке, дервишка обител). Хиляди истанбулчани се стичат на уроците и беседите му. Името му се разнася навсякъде. Четирима султани — Мурад III, Ахмед I, Осман II и Мурад IV — лично идват на прага му.

С времето теккето става тясно за множеството влюбени в Аллах и беседите продължават в джамията Султанахмед. В деня на откриването на джамията му е възложено да изнесе петъчното хутбе (проповед). Но в този ден морето е бурно и вълните не позволяват преминаване. Хюдайи обаче не се впечатлява от бурята — изрича Бисмиллях (В името на Аллах) и потегля. Водите по пътя на лодката му се успокояват. Учениците му го следват, сякаш минават през тунел, и така преминават Босфора. Оттогава пътят, по който лодкарите на Юскюдар уверено преминават в бурно море, се нарича Пътят на Хюдайи.

Един ден, докато е в двореца, след сохбет (беседа) идва време за намаз и Хюдайи иска да вземе абдест. Султан Ахмед лично му подава вода с ибрик, принцовете разстилат молитвени килимчета, а валиде султан (майката на султана), от зад решетката, приготвя кърпа. Жената си казва: „Ах, да бях видяла един керамет от този евлия (праведник)!“ Това състояние става известно на хазрети Хюдайи, и той казва:

„Учудващо! Някои все още искат да видят керамет. Великият халиф ми подава вода, почитаемата му майка ми държи кърпа. Какъв по-голям керамет от това?“

Един ден султанът го помоли за дуа (молитва). Тогава хазрети Хюдайи се моли така: „Я, Рабби! Онези, които ни обичат — нека не се удавят в морето, да не изпаднат в нужда в старините си, да умрат спасени с вяра и да знаят кога ще дойде смъртта им!“