ЯХЯ КЕМАЛ БЕЯТЛЪ

Роден на 2 декември 1884 г. в Скопие. Истинското му име е Ахмед Агах. Основното си образование завършва в Истанбул. След това учи в Париж, където завършва Факултета по политически науки. След завръщането си преподава различни дисциплини в Истанбулския университет.

Бил е дипломат в средните посолства във Варшава и Мадрид. Избиран е за депутат от Урфа, Текирдаг и Истанбул. През 1948 г. е изпратен като посланик в Пакистан. Умира на 1 ноември 1958 г. в Истанбул.

Поезията му показва, че началната му точка е османската история и литература, а дори и в по-късните му творби се вижда, че остава верен на османската култура и цивилизация. В творчеството му темите за историята, родината, народът и любовта към Истанбул винаги се разглеждат в този контекст. След смъртта му произведенията му са събрани в множество книги, като:

„Нашето небесно небе“, „Свят Истанбул“ (Aziz İstanbul), „Политически и литературни портрети“ (Siyasî ve Edebî Portreler) и др.

 

УСЕЩАНЕ И МИСЪЛ

Тези, които обичам, си отиват един по един,

Не минава месец, без да получа тъжна вест.

Сърцето ми се свива от тези вести от време на време;

Умът ми е объркан от мисли, очите ми – пълни със сълзи.

Смъртта изгуби в наше време своята стара тъга,

Безразличните не считат тъжният ден за значим.

Умните казват: „Всяко поколение ще си отиде!“

О, простодушни, така знай този урок в живота си!

Безспирно животът смила, този въртящ се механизъм.

Смъртта идва по ред – ако има разлика, тя е само в реда!

Дълбоките прозрения на науката, присъдите на разума,

Не могат да запълнят празнотата в едно чувствително сърце.

— Яхя Кемал Бейатлъ