НУХ (АЛЕЙХИСЕЛЯМ)

След Идрис алейхиселям, хората се отклониха от правия път. Започнаха да се покланят на идоли, т.е. на статуи. Всевишният Аллах им изпрати Нух (алейхиселям). По онова време той беше на 50 години. Дълги години ги призоваваше към вярата. Само синовете му Сам, Хам, Яфес и малко други хора повярваха. Повечето не обърнаха внимание. Дори собственият му син Ям, т.е. Ханан, не повярва. Подиграваха му се и го измъчваха. Той се помоли срещу тях (прокле ги).

Когато беше на 500 години, му бе заповядано да построи кораб. Когато го завърши, започна потопът. Заедно с вярващите се качи в кораб. В книгата „Араис-ул-Меджалис“ е написано, че се качили осемдесет души и че коръбът имал три етажа. Взе по една двойка от всяко животно. Призова и сина си Ханан (Ям) да се качи в кораба. Той отговори: „Ще се изкача на планината и ще се спася.“ Но една вълна го отнесе и го удави.

В Свещения Коран ясно се съобщава, че корабът на Нух (алейхиселям) потеглил с врящ котел и горящ огън. Започнаха да валят проливни дъждове. Накрая водите покриха дори планините. Хората и животните, които не бяха в ковчега, загинаха. След шест месеца дъждовете спряха и водите се оттеглиха. Корабът спря на планината Джуди в Ирак. Спасението от потопа се случило на деня Ашуре. Потопът на Нух (алейхисселям) е разказан в Коран-и керим след 30-ия айет на сура Ал-Му’мин (Вярващият).

На Нух (алейхиселям) бе наречен „вторият Адам“. От него произлязоха всички хора след потопа – от тримата му сина: от Сам – арабите, персите и римляните; от Хам – народите на Африка; от Яфес – азиатците и тюркските народи. През Беринговия проток хора преминали и се заселили в Америка. Когато Америка била открита, коренното население били потомци на тези преселници. Нух алейхиселям починал на 1000 години.

АНЕКДОТ - КОЖУХЪТ НА ГЪРБА

Една жена, станала богата наскоро, се перчеше с кожуха си и се хвалеше пред околните. Жена с чувство за хумор, която се намирала там, се приближила до нея и ѝ прошепнала в ухото: „Не се надявай много на кожуха на гърба си! Този кожух, който години наред носеше истинския си собственик, не можа да го избави от животинската му природа — та тебе ли ще спаси?“