ТОЛКОВА Е МОЯТА СИЛА

Един ден Немрут решава да хвърли Ибрахим (алейхисселям) в огромен огън. Запалили такъв силен пламък, че дори самият Немрут не могъл да се приближи до него.

По това време един благословен човек видял как една малка мравка взема капка вода в устата си и я носи отдалеч с намерението да изгаси огъня. Тя оставяла водата близо до огъня, тъй като не можела да се доближи повече. Този човек я попитал:

– Какво правиш?

Мравката отговорила:

– Не питай! Ще изгорят Пратеника на Аллах! Опитвам се да изгася огъня.

– Но как ще успееш да угасиш такъв огромен огън с тази малка капка вода, носена от толкова мъничко тяло? – попитал човекът.

– Кълна се в Аллах – отвърнала мравката, – Аллаху теаля държи всеки отговорен според възможностите му. Това е всичко, на което съм способна – това е моята сила.

От другата страна той видял змия, която разпалвала огъня още повече. Попитал я:

– А ти какво правиш?

Змията казала:

– Днес е празник! Един Пратеник ще изгори!

Така, както мравката правела всичко възможно да помогне, змията правела всичко възможно да навреди – и двете според силите си.

Този пример ни показва, че точно както животните са разделени на две – едни вредят, други помагат – така и хората са разделени на два вида: едните разпалват огъня на злото, а другите се опитват да го угасят. Аллаху теаля да ни направи от тези, които гасят огъня!