ПИСМО ОТ ЕДИН ИСЛЯМСКИ УЧЕН

Имам честта и се чувствам благословен да чета писмата на вас, благословените младежи, които Всемогъщият Аллах е избрал, обикнал и приближил към Себе Си. Опитвам се да се поуча от вашия текст, който е чист като непримесено мляко. Вие трябва винаги да благодарите на Аллаху теаля, мислейки за величието на благодатта, до която сте достигнали. Да благодариш, означава да се придържаш към Неговите заповеди и да избягваш забраненото (харам). Никой не може да Му отдаде благодарността, която Той заслужава, но ние ще се стараем да благодарим толкова, колкото можем.

Сред милионите хора на земята Той избра нас, позволи ни да познаем Своите обичани (близки до Аллах хора) и ни даде да вкусим от тяхната любов. Да обичаш тези хора е благодат. Какво огромно благословение е това, че Той ви е дарил и с щастието да Му благодарите за тези дарове. Осъзнавате величието на тази благодат. Ако Всемогъщият Аллах е дарил на някого Своята любов, какво не му е дал? А ако не е позволил на някого да Го познае – какво изобщо му е дал?

Ще работим за земния живот, но ще се задоволяваме с това, което Аллаху теаля ни дава. Ще гледаме към онези, които имат по-малко от нас, и ще сме доволни и благодарни за това, което притежаваме. За отвъдния живот ще работим усърдно, ще благодарим за даденото и ще искаме още повече. Ще гледаме към онези, които са по-напред от нас в духовен път, и ще се стремим да бъдем като тях.

Трябва да обичаме онези, които са на правия път. Увеличаването или намаляването на нашата любов към тях е огледало, което показва състоянието на нашето собствено духовно състояние и поведение. В днешно време сякаш няма място, където неверието да не е проникнало, да не е покрило всичко. Слънцето на исляма е залязло, а тъмнината на неверието и заблудата е обгърнала света. Много малко хора намират светлина и успяват да видят правия път.