„ГЕРОИЗМЪТ“ НА БРИТАНСКИЯ ГЕНЕРАЛ

Англичаните се отнасяли към народите извън своята нация по-лошо и от към добитък.

През 1919 г. в индийския град Амритсар, група хора се били събрали за поклонение в местния храм и околността му. По същото време една английска мисионерка карала велосипед там, но според нея индийците не ѝ оказали „достатъчно уважение“. Тя се оплакала на британския генерал Дайър. В отговор, генералът заповядал на войниците си да открият огън по невъоръжените хора, които се молели. За около 10 минути били убити 700 души, а хиляди били ранени.

Генералът не се спрял дотук. За „наказание“, той наредил на местното население три дни да се придвижва на „четири крака“ – като животни.

След жалба, изпратена до Лондон, било разпоредено разследване. Английски инспектор, изпратен в Индия, попитал генерала защо е наредил да се стреля по мирни хора. Генерал Дайър отговорил:

– Тук аз командвам. Сметнах, че това е необходимо и затова дадох тази заповед.

Инспекторът продължил:

– А защо накарахте хората да пълзят на четири крака?

Дайър отвърнал:

– Някои индийци пълзят така пред своето божество. Исках да им покажа, че английската жена е също толкова свещена. Не трябва да я оскърбяват, а да ѝ се покланят до земята.

Когато инспекторът отбелязал, че хората трябва да могат да излизат от домовете си, за да купуват и продават, генералът подхвърлил с насмешка:

– Ако бяха хора, нямаше да пълзят. Домовете им са плътно прилепени, а покривите – плоски. Щяха да минават по тях като хора…

Когато думите на генерала били публикувани в пресата, той бил обявен за герой.