ДВУЛИЧНА ПОЛИТИКА

Преди да започнат активно да разпространяват мисионерството и да установят пълен контрол над Индия, англичаните (на пръв поглед) уважавали вярата на мюсюлманите. В празнични дни отдавали почит с топовни салюти и дори подпомагали възстановяването на джамии и месджиди. Някои от тях били назначавани на служби във фондации, свързани с джамии, теккета, тюрбета и медресета.

Но между 1833 и 1838 г. от Англия били издадени заповеди, забраняващи на англичаните да участват в такива дейности. Това ясно показва истинската им политика спрямо исляма: първоначално се представяли като приятели и покровители, оказвали помощ и подкрепа, правели впечатление, че служат на исляма. По този начин успявали да спечелят доверието на мюсюлманите не само в Индия, но и по целия свят.

След като постигнели тази цел, започвали да подкопават вярата отвътре – бавно и прикрито унищожавали религиозни книги, затваряли мектеби (училища) и преследвали учените. Именно с тази прикрита, двулична политика англичаните нанесли най-големите щети на исляма, като разрушавали основите му.

След това насочили усилията си към въвеждането на английски език като официален и възпитанието на местна младеж, ориентирана към християнството. За тази цел откривали училища, които били под пълен контрол на мисионери.