МЛЕЧНИЯТ ПЪТ

Облакът, който понякога се вижда на нощното небе като светъл пояс, се нарича Млечен път. Този пояс всъщност е съставен от милиарди звезди и газови облаци. В космоса съществуват много такива „млечни пътища“, тоест галактики, съдържащи милиарди звезди.

Нашата планета Земя е само една малка част от тази огромна система – тя се намира в Млечния път, който съдържа около 200 милиарда звезди. Земята се върти около Слънцето, което също е звезда от тази галактика.

Звездите в космоса са толкова отдалечени една от друга, че дори светлината – която се движи с невероятната скорост от 300 000 километра в секунда – може да се нуждае от стотици години, за да измине разстоянието между две съседни звезди.

Най-близката звезда до нашата галактика е 27 милиона пъти по-голяма от Слънцето. А самото Слънце е около един милион пъти по-голямо от Земята и се намира на разстояние 150 милиона километра от нея.

 

ФИДАНКАТА ВЕЧЕ ДАДЕ ПЛОД

Един владетел веднъж излязъл на разходка с приближените си. По пътя, в едно село, видял много възрастен човек, който засаждал дръвче в нивата си. Впечатлен от усърдието му, владетелят се приближил и решил да се пошегува:

– Дядо, защо се трудиш да садиш фиданка? По всичко личи, че си изживял живота си. Май няма да дочакаш плодовете от това дръвче.

Старецът спокойно отвърнал:

– Синко, не е нужно аз да ям от плодовете. Както ние днес се храним с плодовете на дърветата, засадени от нашите предшественици, така и онези след нас ще се възползват от това, което ние сме посадили.

Владетелят много харесал мъдростта в този отговор и заповядал да дадат на стареца кесия със злато.

Старецът се усмихнал и казал:

– Виж, синко, фиданката, която посадих, вече даде плод!

На владетеля толкова му допаднал този отговор, че заповядал да му дадат втора кесия със злато.

Старецът се засмял:

– Другите фиданки дават плод веднъж в годината, а моята – два пъти за ден!

Владетелят, очарован от остроумието му, наредил да му дадат и трета кесия със злато. В този момент везирът се намесил и прошепнал:

– О, султане, по-добре да си тръгваме – ако останем още малко, този дядо ще засее просо в съкровищницата!