СЕЙИД АБДУЛХАКИМ АРВАСИ

Хазрети Сейид Абдулхаким Арваси беше велик ислямски учен, както в захир (явните), така и в батин (скритите) науки, и вещ във фъкъха (ислямското право) на четирите мезхеба (правни школи). Роден е през 1281 г. по хиджра (1865 г.) в Башкале (днешна Турция), а умира на 27 ноември 1943 г. в Анкара. Гробът му се намира в Баглум, в близост до Анкара. Произходът му на сейид (потомък на Пророка Мухаммед) е удостоверен в официалните съдебни книги на Ирак.

Хазрети Абдулхаким Арваси учи различни дисциплини като граматика (сарф и нахив), лексикология, логика, дебати, реторика, математика, геометрия, поетика, келям, тефсир, хадис, фъкъх и тасаввуф (суфизъм) при висши учени в различни райони на Ирак – тогавашен център на знания и просвещение. През 1883 г. получава иджазет (официално разрешение за преподаване) и се завръща в родината си. По-късно отива в Арвас, където продължава висшето си обучение при най-големия учен на времето – Сейид Фехим Арваси (рахметуллахи алейх).

В Башкале основава със собствени средства медресе (религиозно училище) и преподава в продължение на 29 години.

След руската инвазия в Източна Анатолия през 1914 г., се премества в Истанбул. През 1919 г. е назначен за преподавател (орд. професор) в Медресе-тюл Мютехассисин – еквивалент на съвременния Иляхийет факултет. В продължение на години разпространява ислямски знания в различни джамии в Истанбул. Засвидетелствани са много от неговите керамети.

Никога не се е занимавал с политика. Изпитвал е отвращение към онези, които всяват разкол или създават смут. Избягвал е псевдодуховни ордени и невежи водачи на текета. Винаги е насърчавал младите хора да учат ислямски знания, да правят добро, и да бъдат полезни за страната и народа си.

Много университетски преподаватели, учени и държавници идвали при него с трудни въпроси, които смятали за неразрешими. Но след едва час, често дори без да ги изрекат, получавали отговорите и си тръгвали удовлетворени. Понякога идвали при него и хора с враждебни намерения или търсещи само материална облага, но с острото си прозрение той лесно разпознавал техните намерения.

Бил е изключително скромен и смирен. Никога не се е изразявал с „аз“. Казвал е: „Ние не сме достойни да бъдем включени в сметката. Не можем да проумеем величието на онези големи личности. Само заради берекет (благословия) четем техните писания.“ Въпреки това, той самият бил експерт в тези науки. Учителят му е бил хазрети Сейид Фехим Арваси.

Неговото хранене, пиене, спане, говорене, мълчание, смях и плач – всичко било в съответствие с религията. Всички негови състояния били в пълно съответствие с пътя на праведността. Често повтарял: „Истикаметът е по-висш от керамет.“ и обяснявал: „Истикамет означава да се подчиняваш на заповедите и забраните на религията.“