ПРАВОТО НА ЧОВЕК (КУЛ ХАККЪ)

Аллаху теаля е разделил греховете на два вида:

1. Грехове между Него и Неговите раби (хората).

2. Грехове между самите раби – т.е. нарушения на човешките права (правата на другия – кул хаккъ).

Аллаху теаля може да прости или да накаже за греховете между Себе Си и Своя раб – това е по Негова воля. Но що се отнася до правата между хората – там със сигурност ще има справедливост. Тоест в отвъдния свят всеки ще бъде разпитван за нарушените човешки права.

Нашият любим Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) казва: „В Съдния ден, на моста Сират, на всеки мюсюлманин ще бъдат зададени седем въпроса. Първият ще бъде за вярата (иман), вторият – за молитвата (намаз), третият – за поста (оруджа), четвъртият – за хаджа, петият – за зекята, шестият – за гусула (голямото ритуално измиване). А седмият въпрос – дори Пророците, въпреки че са безгрешни, се боят от него – това е въпросът за правото на човека (кул хаккъ).“

Ако някой човек върши всички ибадети (поклонения), които са вършили Пророците, но има дори една стотинка чуждо право върху себе си, и не я възстанови – няма да може да влезе в Дженнета (Рая).

Правото на човека е толкова важно, че за една-единствена дребна сума (дори само половин грам сребро), ако не бъде върната, ще бъдат отнети севабите (наградите) от 700 колективни (джемаат) приети намаза и ще се дадат на този, чието право е нарушено. Ако човекът няма никакви добри дела, ще му бъдат прехвърлени греховете на потърпевшия.

Мюсюлманин, който знае значимостта на човешките права, никога няма да влезе в спор, няма да се кара, няма да наранява ничие сърце – защото се бои от нарушаване на чуждо право. Особено пък да нараниш нечие сърце – това е огромен грях.

Затова Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: „Да нараниш сърцето на един вярващ е по-голям грях, отколкото да разрушиш Кяабе 70 пъти.“

В религиозните книги се казва: „Ако един мъж няма да може да изпълни правата на своята съпруга, по-добре да не се жени – за да не навлезе в грях, свързан с нарушаване на човешки права.“

Жената не е робиня, не е слугиня, не е вещ, която мъжът може да използва както пожелае.

Някои велики учени от миналото, за да не нарушат дори и най-малко човешко право, не поисквали дори чаша вода от собствената си съпруга или дете – ставали и си я взимали сами. Някои пък, за да не прозвучи като заповед, внимателно казвали: „Би ли ми подал/а чаша вода?“ – от толкова голям страх да не нарушат ничие право.