ЖИВОТЪТ В ГРОБА

Хазрети Имам Раббани казва:

„Въпреки че чрез достоверни и известни хадиси, а дори и чрез айети в Коран-и керим, е съобщено, че в гроба има мъчения, се вижда, че много хора се съмняват в това, дори не вярват и казват: „Такова нещо не може да бъде“. Те твърдят: „Ако на мъртвия му се причиняваше мъчение, щеше да се гърчи, да се движи, както правят живите.“

Животът на мъртвите не е като живота на живите на този свят. За реда на земния живот са нужни както сетива, така и воля, за да се движиш. Но в гроба е достатъчно мъртвият да усеща, за да изпитва мъка и страдание. Връзката на душата с тялото в гроба е наполовина по-слаба от тази, когато човек е жив. Затова, въпреки че мъртвите усещат мъчения в гроба, те не се движат и не помръдват.

Когато починалият бъде положен в гроба, колкото и праведен да е бил, гробът го стиска. Това „стискане“ е наказание за неверниците, но милост за вярващите. Например: както една майка прегръща изгубеното си дете, когато го намери, така и гробът „прегръща“ праведните.“

Хазрети Ебу Лейс Семарканди казва:

„Който иска да се спаси от мъченията в гроба, нека се придържа към редовното извършване на намаз, да дава милостиня (сдака), да чете Коран-и керим, често да възпоменава Аллах (тесбих), и да се пази от предателство, клевети и от това да не се напръсква с урина по време на облекчаване.“

 

О, СИНЕ НА АДЕМ

Земята всеки ден се обръща към хората и казва:

– О, сине на Адем!

– Върху мен ходиш, но вътре в мен няма да можеш да се движиш!

– Върху мен вършиш грехове, но вътре в мен ще даваш отчет!

– Върху мен се смееш, но вътре в мен ще плачеш!

– Върху мен се веселиш, но вътре в мен ще тъгуваш!

– Върху мен събираш богатства, но вътре в мен ще съжаляваш!

– Върху мен ядеш забраненото (харам), но вътре в мен червеите ще те ядат!

– Върху мен хитруваш, но вътре в мен ще бъдеш унижен!

– Върху мен си радостен, но вътре в мен ще бъдеш натъжен!

– Върху мен ходиш на светло, но вътре в мен ще попаднеш в тъмнина!

– Върху мен си сред хората, но вътре в мен ще бъдеш самотен!