СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ИСЛЯМА

Ебу Убейде бин Джеррах (радияллаху анх) бил главнокомандващ на мюсюлманските войски, които побеждавали могъщите армии на византийския император Ираклий. Във всеки град, който завладявал, той карал глашатаи да съобщят на населението заповедите на халифа Омер (радияллаху анх).

Когато превзел град Хомс, се обърнал към местните християни с думите: „С помощта на Аллах и по заповед на нашия халиф Омер превзехме този град. Вие сте свободни да търгувате, да работите и да практикувате религията си. Няма да посягаме на вашата собственост, живот или чест. Справедливостта на исляма ще важи и за вас. Ще защитаваме града ви от външни нападения, както правим и за мюсюлманите. В замяна ще трябва да плащате веднъж годишно т.нар. джизя – символичен данък, подобно на това, както мюсюлманите плащат зекят и ушр.“

Жителите на Хомс с готовност плащали джизята и я предавали на отговорния за държавната хазна – Хабиб бин Муслим. Но когато Ебу Убейде (радияллаху анх) научил, че Ираклий събира огромна армия и се готви за настъпление към Антиохия, решил да се присъедини към мюсюлманските сили при Йермук. Той уведомил жителите на Хомс: „Обещах да ви защитавам и в замяна приех джизя. Сега обаче заминавам за сражение по заповед на халифа и няма да мога да изпълня това обещание. Върнете се и си вземете всичко, което сте дали. Всички имена и суми са записани.“

Същото се случило и в други сирийски градове. Впечатлени от тази справедливост и милост, много християни се радвали, че се освобождават от жестокостта на византийския император. Някои от тях дори приели исляма, а други доброволно започнали да шпионират византийската армия и да предават информация на мюсюлманите. Така Ебу Убейде получавал ежедневно сведения за действията на Ираклий.

Тези доброволни шпиони допринесли значително за великата победа при Йермук. Разширяването на ислямската държава никога не се е основавало на насилие и разрушение. Истинската сила на тази държава била вярата, справедливостта, добротата и саможертвата, които ислямът изповядва.