ОСНОВНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ НА УАХАБИТИТЕ

Книгата "Ел-Фаджр-ус-Садък" обяснява:

„Еретичните идеи на уахабизма, подготвени от англичаните, били обявени от Мухаммед бин Абдулвеххаб в района Неджд през 1150 година по хиджра (1737 г.). Разпространението на тази секта станало чрез насилие и кръвопролития, особено с помощта на Мухаммед бин Сууд – емир на град Дерийе.

Уахабитите започнали да наричат всички мюсюлмани, които не са съгласни с тях, “мушрици” (т.е. съдружаващи Аллах), и ги обвинявали в неверие. Казвали, че всички мюсюлмани, които не следват уахабизма, трябва да извършат хаджа отново, защото според тях не е приет. Освен това твърдели, че тези хора са били неверници подобно на предците си –от около 600 години насам.

Онези, които отказвали да приемат уахабитската вяра, били убивани, а имотите им се вземали като плячка. Те дори казвали обидни и неуважителни думи за Пейгамбера Мухаммед (алейхисселям), горели ислямски книги по фъкх, тефсир и хадис, и изопачавали смисъла на Корана, като го тълкували по собствена преценка. За да заблудят вярващите, твърдели, че са от ханбелитския мезхеб, но всъщност много учени от този мезхеб ги осъдили с книги и доказали, че те са заблудени и еретици. Те са считани за неверници (кяфири), защото обявяват за позволено (халял) това, което Аллах е забранил (харам) и принизяват Пейгамберите и почитаните ислямски личности (евлиите). Уахабитската религия се основава на 10 грешни принципа:

1.Вярват, че Аллах е материално същество с лице, ръце и посока – подобно на християнската вяра в Бог Отец, Син и Свети Дух;

2. Тълкуват Корана по свое разбиране, без опора в науката;

3. Отхвърлят знанията, предадени от сподвижниците на Пейгамбера (Есхаб-и кирам);

4. Отхвърлят знанията на утвърдени ислямски учени;

5. Смятат, че мюсюлманин, който следва един от четирите сунитски мазхаба, става неверник;

6. Наричат неверници всички, които не са уахабити;

7. Казват, че човек става неверник, ако моли Аллах в името на Пейгамбера или евлиите;

8. Смятат за забранено (харам) да се посещават гробовете на Пейгамбера и праведните мюсюлмани;

9. Твърдят, че ако някой се закълне в името на друг освен Аллах, е съдружаващ (мушрик);

10 Смятат, че човек, който дава обет за друг, освен за Аллаху теаля или коли курбан до гробовете на евлии, също е мушрик.

Всички тези твърдения са грешни и противоречат на истинския Ислям. Интересното е, че тези 10 принципа съвпадат напълно с онези, които англичанинът Хамфър казал на Мухаммед от Неджд като част от план за разцепване на мюсюлманите.