СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ

Проф. д-р Невзат Тархан, психиатър и основател-ректор на Университета в Юскюдар, казва накратко следното относно възпитанието на децата:

„В наши дни най-често случаите, в които децата и тийнейджърите манипулират и злоупотребяват с родителите си, се наблюдават в разпаднали се или конфликтни семейства. В такива семейства, поради постоянни разногласия между майката и бащата, не могат да се поставят ясни правила за детето. Така, отгледани с разхлабена дисциплина, прекомерна защита и обич, децата, когато влязат в пубертета, поемат контрола над родителите си и стават „шефове“ в дома.

Детето, което преди е искало играчка-кола, в пубертета вече иска истинска кола. Казва: „Ако не си искал да се грижи за мен, не трябваше да ме раждаш! Щом си ме родил, си длъжен да ми осигуряваш всичко, което поискам!“

Ако в семейството няма правила, ако децата не знаят къде са границите, те лесно поемат ръководството у дома.

Родителят трябва да бъде решителен, последователен, постоянен и дисциплиниран. Някои родители сутрин обсипват детето си с целувки, хвалят го с думи като „Няма друг като теб“, а следобед го сриват с изрази от рода на „Защо те родих?!“.

Да си родител не означава да правиш детето щастливо във всеки един момент, а да го подготвяш за живота.

Разбирането ни за щастие е много погрешно — съсредоточено е върху това детето „да бъде щастливо в момента“. Не мислим какво ще го направи щастливо след 5 или 10 години. А всъщност, децата трябва да се възпитават с мисъл за средносрочно и дългосрочно щастие. Трябва да научат, че щастието не идва без да се плати цена.

Ако домът е организиран, с ясни правила и родителите имат необходимата власт и авторитет над детето, то няма да бъде толкова подвластно на влиянието на социалните мрежи. До 10-годишна възраст децата се влияят най-силно от семейството си. След това започват да бъдат по-възприемчиви към приятели и среда. Ако детето няма семейство, на което вярва, картината става още по-мрачна.

Родители, които изпълняват всяко желание на детето си, му управляват живота и му дават всичко наготово, го превръщат в егоцентричен и зависим от удоволствието човек. В пубертета детето започва да се противопоставя на родителите си. Заедно с този конфликт се разстройват и отношенията му с живота.

Тийнейджърът ще прави грешки — задачата на родителя е с търпение и състрадание да го коригира. Дори най-трудният тийнейджър може да се промени, но родителите са много нетърпеливи — искат всичко веднага.

Ако в този период се действа правилно, детето по-късно ще бъде още по-свързано с родителите си.“