ДА БЪДЕШ ЗДРАВ
Здравето е най-голямото богатство на този свят. Без здраве не може да се направи нищо. Щастието както в този свят, така и в отвъдния, зависи от него. Човек, който е здрав, е най-щастливият на земята. Всички останали радости идват след това. Богатството, имотът, парите, длъжността и т.н. придобиват стойност само когато има здраве. Ако няма здраве, нищо от това няма стойност.
Султан Сюлейман Великолепни отговаря на поета, който казал:
„Сред народа няма нищо по-ценно от държавата“, със следните думи:
„Не съществува държава в този свят, по-ценна от едно дихание здраве.“
Нашият любим Пророк (алейхисселям) възхвалявал медицинските знания по различни начини. Например: „Знанието е две неща – знание за тялото и знание за религията.“ Тоест сред всички науки най-важни са знанието, което опазва душата (религията), и това, което опазва тялото (здравето). Той заповядал преди всичко да се работи за доброто състояние на душата и тялото.
Ислямът повелява да се изучава знанието за тялото дори преди знанието за религията, защото всички добри дела могат да се вършат само с физическо здраве. Благодарение на здравето можем по най-добрия начин и със спокойствие да изпълним задълженията си към себе си, семейството, родината, народа, човечеството и нашия Създател – Аллаху теаля.
Колко голямо щастие и дар е да бъдеш здрав! Но много хора не осъзнават стойността му и често не вземат необходимите предпазни мерки, за да го запазят. Стойността на здравето трябва да се научи от болните.
АНЕКДОТ — МОЖЕ ЛИ ТАКОВА НЕЩО?
Мъжът обичал жена си толкова силно, че всеки ден отправял дълги молитви за нея:
„Да не я боли главата – вместо нея, нека ме боли мен! Да не си счупи нищо – вместо нея аз да си счупя! Тя да не страда – аз да страдам вместо нея! Да не се разболява – аз да се разболея вместо нея!“
Човекът толкова се вманиачил по това, че напълно се забравил и изгубил мярка. Един ден продължил молитвата си така: „Нейната къща да не изгори – вместо нея моята нека изгори! Нейното дете да не умре – нека умре моето! Не я оставяй вдовица – вместо нея мен остави вдовец!…“