ХАЗРЕТИ ИМАМ РАББАНИ

Светлината на познаващите Аллах (арифите), водачът на велиите, пазителят на исляма и убежището на мюсюлманите – Имам Раббани Мюджеддид-и Елфи Сани Ахмед Фаруки Серхенди, е роден през 1563 г. (971 г. по хиджра) в град Серхенд, Индия, и е починал отново там на 10 декември 1624 г. (1034 г. по хиджра).

Той бил дълбок учен, велик евлия и муджтехид. Бил е 23-тото звено от веригата на великия духовен път (Силсиле-и Алийе). Бил е мюршид-и камил (съвършен духовен водач) в тарикатите Накшбендийе, Кадирийе, Чештийе, Кубревийе и Сюхревердийе.

Неговата книга "Мектубат", в която обяснява знанията по келям (теология), фъкъх (ислямско право) и тасаввуф (суфизъм), е безкрайно море от мъдрост. Състои се от три тома и съдържа 536 писма.

Сотици учени единодушно заявили, че името „Съла“ е най-подходящото за хазрети имам Раббани. Още на 17-годишна възраст станал специалист както в захири (явните), така и в батъни (скритите) науки. Достигнал високи степени и неповторими духовни нива.

ЗАЩИТАТА НА ПЛЕВЕН

През 1877 г., когато започва голямата руско-турска война, на Осман паша е възложено да защитава Плевен. В продължение на 5 месеца той защитава града със своята малка армия. В тази отбрана, която предизвикала възхищението на целия свят, хиляди турски войници станали шехиди (мъченици).

Срещу 50 000 руски войници и 184 оръдия, Гази Осман паша защитавал града със 23 000 войници и 53 оръдия. Успял да отблъсне две големи руски атаки. При третия опит за пробив (хуруч) бил ранен и на 10 декември 1877 г., докато превързвали раната му край река Вит, бил пленен.

Цар Александър II го поздравил за храбростта и му върнал меча. Когато два месеца по-късно се върнал в родината, султан Абдулхамид II го прегърнал с думите: „Ти ми донесе чест. Нека лицето ти бъде светло и в двата свята!“