ТВОЯТА ВЯРА Е ИСТИНСКАТА

Ибрахим (алейхисселям), който много обичал да посреща гости, забелязал, че в продължение на една седмица никой не идва в дома му. Затова обиколил навред, търсейки гост. Най-накрая, на полето, видял един възрастен човек със побелели коси и брада. Попитал го как е и казал:

— О, пътнико! Заповядай, днес ще хапнеш при нас!

Ибрахим (алейхисселям) и неговите хора посрещнали скромния старец с усмивка и приятелски думи. Когато седнали да ядат, всички казали: „Бисмилляхир-рахманир-рахим“ (С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния), но старецът мълчал. Тогава Ибрахим (алейхисселям) го попитал:

— О, поживял човече! Старците обикновено са верни на своята вяра. Не трябва ли да споменеш възвишеното име на Всевишния преди да започнеш да ядеш?

— От моя учител, който се покланя на огъня, никога не съм чувал да се казва нещо такова — отговорил старецът.

Ибрахим (алейхисселям) се замислил. Дали е редно да даде храна на човек, който не вярва в Аллах? Накрая решил, че не е уместно да седят на една трапеза. Възрастният човек станал и си тръгнал.

След това Аллаху теаля изпратил откровение на Ибрахим (алейхисселям) чрез меляикето Джебраил (алейхисселям):

— О, Ибрахим! Аз го изхранвам (давам му ръзк) и поддържам живота му вече 100 години, а ти не му даде дори една хапка храна!

Разтревожен, Ибрахим (алейхисселям) хукнал след стареца и му казал:

— Би ли се върнал на моята трапеза? Извинявам ти се за държанието си.

— Каква е причината за това извинение? — попитал старецът.

— Аллаху теаля ми изпрати откровение заради непочтителното ми поведение — отговорил Ибрахим (алейхисселям).

Старецът възкликнал:

— Какъв възвишен Аллах е това, че дори заради човек, който Му е непокорен в продължение на 100 години, Той прави забележка на Своя пророк! Колко прекрасна е тази религия! О, Ибрахим! Искам и аз да приема твоята вяра! И така старецът приел исляма.