ВОЙНИЦИ, МОИ СИНОВЕ

В края на септември 1918 г. пораженията на армиите на „Светкавичната групировка“ на сирийския и палестинския фронт и отстъплението им на север, както и сривът на Македонския фронт, породиха мрачно и обезсърчително настроение сред османската общественост.

В тази трудна обстановка, султанът на Османската държава по онова време — Мехмед VI Вахидеддин, издава следния височайши указ (хат-и хюмайюн), датиран 1 октомври 1918 г.:

„Войници, мои синове! Днес е нужно да посрещнем саможертвено нападението на превъзхождащ ни враг. Смелостта и предаността на един войник се проявяват най-ясно в такива тежки времена. Благодаря ви всички за храбростта и твърдостта, които показахте в тези трудни дни. Настоящите затруднения в никакъв случай не бива да сломят вашия дух. Напротив — трябва с всички сили да се съпротивлявате на врага и да му попречите да напредне още повече в нашата страна. Мисля за вас във всеки един момент и се моля за вашия успех. Смъртта е истина. Да умреш достойно в часа, когато съдбата реши — след като си се бил смело — е по-добре, отколкото да умираш по сто пъти от страх в селото си. С тази вяра, работете заедно в единство! И при всички положения, ще се удостоите с помощта и благоволението на Всевишния!“

Източник: „Тарих ве Меденийет“ – Януари 1998 г.

 

СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ХАЗРЕТИ ОМЕР

Веднъж в Медина настъпил глад и недостиг на храна. Хазрети Омер веднага наредил да бъде заклана една камила и казал:

– Раздайте месото ѝ на бедните!

Един от служителите отделил най-хубавото парче от месото специално за хазрети Омер. Когато дошло време за ядене, той го сготвил и го поднесъл на халифа.

Хазрети Омер го попитал:

– Откъде е това месо?

Служителят отговорил:

– Владетелю, от камилата, която Вие заповядахте да бъде заклана.

Щом чул това, лицето на хазрети Омер помръкнало. Той казал:

– Това е много нередно – ние да ядем най-хубавото от месото, а останалото да се дава на бедните. Веднага махнете тази храна и я дайте на някое бедно семейство с много деца.

След малко му донесли обикновен сух ечемичен хляб и маслини. Хазрети Омер започнал да се храни с тях, казвайки:

– Бисмилляхир-рахманир-рахим, и се нахранил спокойно и с благодарност.