Untitled Document

ОСНОВНИ КНИГИ

Препоръчани основни книги:

ВЪПРОС: Искам да придобия основа относно ислямската религия. С кои книги трябва да започна? Кои са основните книги, които препоръчвате?

ОТГОВОР:

Вяра и убеждение (Иман – Иттикад)

● Мевляна Халид Багдади – „Итикад-наме“ („Вярата, нужна на всеки“ – Издателство „Хакикат Китабеви“)

● Кадъзаде Ахмед Ефенди – „Голям коментар на Аменту“ (Фераиду’л-Феваид) (Издателство „Берекат“)

● Хюсеин Хилми Ъшък – „Там Илмихал – Сеадет-и Ебедийе“ (Издателство „Хакикат Китабеви“)

 

Поклонение (ибадет) – Фъкх – Етика

● Мухаммед Хадими – „Ислям Ахлякъ“ (Издателство „Хакикат Китабеви“)

● Хафъз Мухаммед Есад – „Дюрр-и Йекта Шерхи“ (Издателство „Берекат“)

● Мухаммед бин Кутбуддин Изники – „Мифтах’ул Дженне“ (Известна като „Мъзраклъ Илмихал“)

● Сейид Ализаде Якуп – „Шират’ул Ислям Шерхи“ (Издателство „Берекат“)

● Мухаммед бин Кутбуддин Изники – „Мюршид-юл-мутееххилин“ (Ръководство за семейния живот)

● Мехмет Джан – „Илмихал по Шафи мазхаб с източници“ (Издателство „Шефкат“)

 

Тасаввуф (Суфизъм)

● Имам Раббани – Превод на „Мектубат“   (Издателство „Хакикат Китабеви“)

● Мухаммед Масум Фаруки – „Мектубат-ъ Масумийе“ (Издателство „Алиоглу“)

● Екрем Бугра Екинджи – „Животът и спомените на Сеййид Абдулхаким Арваси“ (Издателство „Аръ Санат“)

 

История – Сийер (житие на Пророка)

● Имам Касталани – „Мевахиб-и Ледуннийе“ (Коментар от Махмуд Абдюлбаки Ефенди)

● Нишанджъзаде Мехмед Ефенди – „Огледалото на вселената“ (Мират-ъ Каинат) (Издателство „Берекят“)

● Рамазан Айваллъ – „Животът на любимият ми Пророк Мухаммед (алейхисселям)“

 

Дуа (молитви) – Салеват (благословии)

● Мевляна Халид Багдади – „Джалийет’юл-Акдар“ (Издателство „Хакикат Китабеви“)

● Мехмет Оруч – „365 дни дуа“ (Издателство „Аръ Санат“)

 

Забележка: Хазрети Сеййид Абдулхаким Арваси казва: „По времето на султан Абдулхамид Хан религиозните книги се преглеждаха от научна комисия. Само одобрените книги получаваха разрешение за печат. Поради това, книгите, отпечатани по онова време, са надеждни. След 1327 г. (1909 г.) религиозните книги вече не бяха контролирани от авторитетни учени. От тези книги може да се ползва само онова, което е подкрепено с доказателства.“ Източник: dinisualler.com