ДА КАЗВАШ „БОГ“ ВМЕСТО „АЛЛАХ“

Много преди да се слеят благородството на турчина с честта на Исляма, асирийците навлизат в Тюркистан и привикват турците да се покланят на Слънцето и звездите. Щом се зазорявало, те започвали поклонение на Слънцето. Затова името на Слънцето първо станало „тан-ери“ (зорница), а после „танри“ (бог).

В Свещения Коран има много айети, които по смисъл гласят: „Моето име е Аллах. Наричайте ме Аллах. Покланяйте се, като казвате Аллах. Молете се, като произнасяте Аллах.“

Ясно е колко голяма грешка и дори упорство е да не се използва името, с което Той е заповядал да бъде назоваван, и вместо това да се използва името „танръ“ (бог), което е било дадено от неверниците на техните лъжливи божества.

Представете си следния пример: ако един владетел каже на своите поданици: „Името ми е Ахмед. Наричайте ме Ахмед.“, а те отговорят: „Извинявай, господарю, но не ни харесва да те наричаме Ахмед. Искаме да те наричаме с името на камък, вълк, куче или, дори по-лошо, с името на най-големия ти враг.“, и наистина го наричат така — каква гняв ще предизвикат!

По същия начин, да се използва името „танръ“ (бог) вместо „Аллах“, особено в призива за молитва (езан) или при поклонение, води до Аллахов гняв и е форма на вражда към Него.

„Танръ“ означава „божество“, т.е. всичко, на което хората се покланят. Но името на Аллах е „Аллах“, не „танръ“.

В Коран-и керим се казва: „Няма друг танръ (божество) освен Аллах.“

Оттук става ясно, че не е позволено да се нарича Аллах с „танръ“ (бог). Това дори се счита за грях.

Да не искаш да използваш името Аллах и да предпочиташ „танръ“ (бог) или дори да не искаш да използваш нито едно от 99-те Му имена — това е голям и грозен грях.

Източник: „Там Илмихал – Сеадет-и Ебедийе“