НЕКА ИЗГОРЯ ЗАЕДНО С НЕГО

Когато хвърлили Ибрахим (алейхисселям) в огъня, всички меляикета (ангели), диви животни и птици се разплакали и се събрали около него, търсейки начин да му помогнат.

Сред тях имало едно малко славейче. То се канело да се хвърли в огъня, за да бъде с Ибрахим (алейхисселям). В този момент Аллаху теаля заповядал на меляикето Джебраил (алейхисселям):

– Хвани тази птица и я попитай какво иска.

Когато Джебраил (алейхисселям) уловил славея и го попитал, той отвърнал:

– Хвърлят Халилуллах (приятелят на Аллах) в огъня. Щом не мога да го спася, поне искам да изгоря заедно с него.

Аллаху теаля попитал:

– Какво желае тази птица от Мен?

Славейчето казало:

– Нямам друго желание в този свят освен да споменавам Името на Аллаху теаля. Чух, че Той има хиляда и едно имена. Знам сто и едно от тях. Бих искал да зная и останалите деветстотин. Аллаху теаля изпълнил желанието на славея.

Оттогава славеят, който пее из полята, всъщност произнася имената на Аллаху теаля.

Когато огънят, запален от Немруд, се превърнал в розова градина за Ибрахим (алейхисселям), славейчето долетяло и започнало да пее на розовото дърво. От този ден до края на света славеят останал влюбен в розата.