ИСЛЯМСКИТЕ ДЪРЖАВИ

Пратеникът на Аллах (алейхисселям) и неговите сподвижници, мюсюлманите, доведоха народа на Арабския полуостров до ненадминати върхове, висоти и цивилизация – за изключително кратко време от 20–23 години, каквото не се е виждало в историята. След Пророка, само за около 30 години, мюсюлманите се разпростряха дълбоко в Месопотамия, Иран и Индия, достигнаха до Анадола, Египет, Северна Африка и дори Кипър, което доведе до основаването на големи ислямски държави. В действителност половин век е много кратък период в историята на държавите.

Период на Четиримата Праведни Халифи (632–661 / Хиджра 11–40)

Този период се приема за „Епохата на щастието“ (на арабски: Аср ас-Саадет), т.е. Златната ера, в която са се живели истинските ислямски добродетели.

Период на Омеядите (Емеуиите)

Омеядите управляваха на интервали в продължение на 8 века в обширна география – от Китай, Централна Азия, земите на Хазарите, Индия, целия Близък изток, Северна Африка до вътрешността на Европа. Те въведоха исляма от Испания в Европа. Основаха университетите във Фес, Кордоба и Гранада, разпространявайки науката и знанията на Запад.

Период на Абасидите

След Омеядите, ръководството на ислямската държава (халифата) премина към Ебу’л-Аббас Абдуллах ес-Сефах – от рода на Аббас, чичото на Пророка. През 750 г. (132 по Хиджра) започва епохата на Абасидите. Столицата на държавата била преместена от Шам (Дамаск) в Багдад.

От епохата на щастието насам, през цялата ислямска история, по различни времена и на различни места по света са били основани множество ислямски държави.

Брой основани ислямски държави по региони:

В Арабския полуостров: 6; В Ирак, Сирия и Египет: 11; В Анадола (днешна Турция): 25; В Северна Африка и Испания: 13; В Западна и Централна Африка: 16; В Иран, Крим, Централна Азия, Афганистан и Индийския субконтинент: 50.