ПРАЗНУВАНЕ НА НОВА ГОДИНА

Празнуването на Нова година от християните започва още по времето на римския император Константин – първият император, който официално приел християнството. Той въвел учението за Троицата (вярата в трима „богове“), което произлиза от философията на Платон, и обявил Коледа за официален празник.

Обаче в Евангелието на Иса (алейхисселям) и в Евангелието, написано от апостол Варнава, ясно се подчертава единството на Аллаху теаля, а не съществуването на троица.

В исляма няма свещени дни или нощи, свързани със слънчевата година. Тоест, дати като 21 март, 6 май или 20 септември не се смятат за свети или специални.

Великият ислямски учен Имам Раббани (рахметуллахи алейх) казва:

„Да се почитат религиозните празници на други религии – като "Невруз" на огнепоклонниците, "Коледа" на християните или подобни – и да се отбелязват по същия начин, е нещо, което води човека към неверие (куфр), т.е. напускане на исляма.“

Според ислямската вяра, Нова година по Григорианския календар (т.е. по слънчевото летоброене) не се различава от никой друг ден. Тя няма никаква духовна стойност.

Празнуването на тази нощ – като например:

- готвене на пуйка,

- организиране на забави и музика,

- украсяване на елха или дома,

- палене на свещи, е непозволено (харам) и се счита за тежък грях, защото това означава подражание на християнските обичаи, което е забранено в исляма.