СОХБЕТ…НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА БИЛИ ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВИ (1)

След превземането на Истанбул османските войници поели контрола над византийските затвори. В най-отдалечената килия на един от затворите намериха трима свещеници. Заведоха ги при Султан Мехмед Хан Завоевателя. Султанът ги попита за причината за затварянето им. Свещениците казаха: „Ние бяхме най-видните свещеници на Византия. Предупредихме императора, че заради неговата жестокост и мъчения, неговият позор и разврат, краят му наближава. Той ни се ядоса и ни хвърли в тъмницата.

Султан Мехмед Хан Завоевателя издаде на свещениците документ за свобода на придвижване и ги помоли да посетят родния му град и да му кажат мнението си за Османската империя.

Поповете отидоха на един пазар в Истанбул, да купят нещо рано сутринта. Не можеха да купят второ нещо от същия магазин, на който са направили сефте (са били първи купувачи), без да направят сефте на другите съседни продавачи.

Докато преминаваха през Анадола и обикаляха наоколо, започна призивът за молитва - езан. Продавачите отидоха в джамията, без дори да видят необходимост да затворят магазина си. Никой дори не помисли да посегне на чуждата собственост, живот, целомъдрие или чест.

Свещениците бяха смаяни от всички тези събития. Колкото и градове да обикаляха, не можеха да се натъкнат на съд. Всеки град имаше кадия, но нямаше съдебни процеси (спорове). Нямаше нито кражби, нито убийства, нито безчестие, нито бандитизъм и измама, нито злоба. След няколкомесечно лутане им съобщиха, че в един от градовете ще има съдебен процес, и те се втурнаха натам.

Отидоха като слушатели с надеждата, че най-накрая ще успеят да открият грешките на османците. Дойдоха ответникът и ищецът. Кадията седна на мястото си и изслуша проблема. (Следва продължение…)