СОХБЕТ…НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА БИЛИ ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВИ (2)

(Продължава от вчера…)

Един от мъжете обясни: „Господин съдия, купих нивата на този мой брат по религия на цената, която поиска. Няколко години обработвах тази земя. Но сега докато орах, нещо се заклещи в плуга. Изрових го. Беше съд, пълен със злато. Исках да взема гърнето и да го дам на този брат, от когото бях купил нивата преди това. Той отказа и рече: „Продадох нивата си, с всичко което се намира горе и отдолу. Както нямам право, за това когато бъде посята отгоре, така нямам право и затова което се намира под земята."

Тримата свещеници гледаха с интерес съдебния процес, кой щеше да получи златното гърне. Новият собственик на нивата искаше да даде гърнето с злато, което беше изровил, на бившия собственик, казвайки: „Ако знаеше за съществуването на гърнето под земята, нямаше да ми продаде нивата“.

Бившият собственик каза: „Господин съдия, обстоятелство се случи, както разказа моя брат. Аз обаче му продадох тази нива, заедно с горната и долната част. Не мога да имам право под земята, както нямам право, върху придобитата продукция. Години наред орах тази нива, ако имах (насиб) своя дял, щях да го намеря.

Кадията не се затрудни да вземе решение между тези двама мюсюлмани. Защото единият имаше чиста и праведна дъщеря, а другият имаше праведен син. Той направи следното предложение: „Нека оженим тези млади хора, а това гърне злато да бъде техния сватбен подарък“. И те приеха. Така съдията уреди случая. Свещениците също си тръгнаха, без да знаят какво да правят от удивление. (Следва продължение…)