СОХБЕТ…НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА БИЛИ ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВИ (3)

(Продължава от вчера…)

Свещениците продължиха своето анадолско пътуване... Един ден отново станаха свидетели на съдебен процес. Кадията даде думата на ищеца, който  обясни проблема по следния начин: „Купих кон от един брат по вяра преди седмица. Отведох го вкъщи и се погрижих за него, но след няколко дни той се разболя. Възможно е конят да е бил болен преди да го купя, но е възможно и конят да се разболял след като го взех. Не можах да кажа нищо на моя приятел, от когото купих коня. Реших да дойда при вас и да ви представя ситуацията, за да намерите решение. Но онзи ден не можах да ви намеря. Бяхте отишли извън града. Конят умря, преди да се върнете. Моля за вашето отсъждане."

Кадията се замисли. Конят беше мъртъв и делото между тях бе приключило. Вината беше негова. Не можеше да вини продавача на коня, тъй като състоянието на коня не беше разкрито. А ищецът пък беше подал молба навреме. Единственият недостатък се оказа, че кадията беше в града, а не на служебното си място. Следователно той трябваше да плати за коня. Кадията научи цената на коня и я плати от собствения си джоб.

Византийските свещеници, които не можеха да си представят съществуването на толкова справедлив съдия и такъв справедлив съд, бяха изумени. Свещениците си казаха: „Стига с това скитане из Анадола“, и се върнаха в Истанбул, тогава чуха, че ще се гледа дело между султан Мехмед Завоевателя и християнин в присъствието на истанбулския кадия Хъзър бей.

Султанът на великата Османска империя, завоевателят на Истанбул султан Мехмед Хан, който отвори и затвори една епоха и християнския архитект стояха пред кадията Хъзър бей. Султан Мехмед Завоевателя наказал без съдебно решение християнския архитект, който е изменил на длъжността си, а християнският архитект се оплакал на кадията Хъзър бей. (Следва продължение…)